изгна̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Прогонване от родна страна или роден край, обикн. по политически причини; изселване. Живея в изгнание две години.
2. Доброволно напускане на родна страна по политически или икономически причини.
1. Прогонване от родна страна или роден край, обикн. по политически причини; изселване. Живея в изгнание две години.
2. Доброволно напускане на родна страна по политически или икономически причини.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- езгнание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-г-на-ние | |
|---|---|---|
| членувано | из-г-на-ни-е-то | |
| мн.ч. | из-г-на-ния | |
| членувано | из-г-на-ни-я-та |