изпъждане

Речник на българския език

изпъждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испъждане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пъж-да-не
членувано из-пъж-да-не-то
мн.ч. из-пъж-да-ния
членувано из-пъж-да-ни-я-та