емиграция

Речник на българския език

емигра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Доброволно или принудително преселване в чужда страна по политически, икономически или други причини.
прил. емиграцио̀нен, емиграцио̀нна, емиграцио̀нно, мн. емиграцио̀нни.

Грешни изписвания (11)

  • емеграцеа
  • емеграцеъ
  • емеграцея
  • емеграциа
  • емеграциъ
  • емеграция
  • емиграцеа
  • емиграцеъ
  • емиграцея
  • емиграциа
  • емиграциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. емиг-ра-ция
членувано емиг-ра-ци-я-та
мн.ч. емиг-ра-ции
членувано емиг-ра-ци-и-те
звателна форма