каторга

Речник на българския език

като̀рга съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Заточение с тежък физически труд. Изпращам на каторга. Осъден на каторга. Отивам на каторга.

Грешни изписвания (3)

  • каторгъ
  • къторга
  • къторгъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-тор-га
членувано ка-тор-га-та
мн.ч. ка-тор-ги
членувано ка-тор-ги-те
звателна форма