остракизъм

Речник на българския език

остракѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед.
1. ист. Изгонване на лица, смятани за опасни, от древна Атина за 10 години.
2. Прен. Изгонване, изпращане на заточение.

Грешни изписвания (7)

  • остракизам
  • остръкизам
  • остръкизъм
  • устракизам
  • устракизъм
  • устръкизам
  • устръкизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-т-ра-ки-зъм
непълен член ос-т-ра-киз-ма
пълен член ос-т-ра-киз-мът
мн.ч. ос-т-ра-киз-ми
членувано ос-т-ра-киз-ми-те
бройна форма ос-т-ра-ки-зъ-ма
звателна форма