пауза

Речник на българския език

па̀уза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀узи, ж.
1. Прекъсване, спиране, почивка. В паузата между двете изпълнения ще излезем.
2. Замълчаване, промеждутък. След кратка пауза продължи да говори.
3. Спец. В музиката — ритмично определено прекъсване на звученето и знакът, който показва продължителността му.

Грешни изписвания (3)

  • паоза
  • паозъ
  • паузъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-у-за
членувано па-у-за-та
мн.ч. па-у-зи
членувано па-у-зи-те
звателна форма