пречка

Речник на българския език

1. прѐчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пречки, ж.
1. Нещо, което пречи.
2. Разг. Препречена дървена летва или пръчка (в ограда, барака и др. ).

Грешни изписвания (1)

  • пречкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. преч-ка
членувано преч-ка-та
мн.ч. преч-ки
членувано преч-ки-те
звателна форма

2. пречка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пречка е производна форма на пречкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пречка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пречка е производна форма на пречкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пречка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пречка е производна форма на пречкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).