засечка

Речник на българския език

засѐчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. засѐчки, ж.
1. Запъване на огнестрелно оръжие при опит за изстрел, спиране на машина поради повреда; заяждане. Реши да стреля, но пистолетът му направи засечка.
2. Прен. Запъване, спиране при говор, задръжка на мисълта. На изпита направих засечка.
3. Прен. Разг. Внезапно спиране на работа, дело; задържане. Стана засечка в сделката, трябва да изчакаме.

Грешни изписвания (3)

  • засечкъ
  • зъсечка
  • зъсечкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-сеч-ка
членувано за-сеч-ка-та
мн.ч. за-сеч-ки
членувано за-сеч-ки-те
звателна форма