неуспех

Речник на българския език

неуспѐх съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. неуспѐхи, (два) неуспѐха, м. Липса на успех; несполука. След редица неуспехи се отказа от опитите си.

Грешни изписвания (3)

  • неоспех
  • ниоспех
  • ниуспех

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ус-пех
непълен член не-ус-пе-ха
пълен член не-ус-пе-хът
мн.ч. не-ус-пе-хи
членувано не-ус-пе-хи-те
бройна форма не-ус-пе-ха
звателна форма