банкрут

Речник на българския език

банкру̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. банкру̀ти, (два) банкру̀та, м.
1. Изпадане в несъстоятелност, в неспособност да се изплащат задължения; фалит.
2. Прен. Крах, провал в обществената дейност или в личния живот.

Грешни изписвания (1)

  • бънкрут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бан-к-рут
непълен член бан-к-ру-та
пълен член бан-к-ру-тът
мн.ч. бан-к-ру-ти
членувано бан-к-ру-ти-те
бройна форма бан-к-ру-та
звателна форма