несъстоятелност

Речник на българския език

несъстоя̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • несастоятелнос
  • несастоятелнус
  • несастоятилнос
  • несастоятилнус
  • несастуятелнос
  • несастуятелнус
  • несастуятилнос
  • несастуятилнус
  • несъстоятелнос
  • несъстоятелнус
  • несъстоятилнос
  • несъстоятилнус
  • несъстуятелнос
  • несъстуятелнус
  • несъстуятилнос
  • несъстуятилнус
  • нисастоятелнос
  • нисастоятелнус
  • нисастоятилнос
  • нисастоятилнус
  • нисастуятелнос
  • нисастуятелнус
  • нисастуятилнос
  • нисастуятилнус
  • нисъстоятелнос
  • нисъстоятелнус
  • нисъстоятилнос
  • нисъстоятилнус
  • нисъстуятелнос
  • нисъстуятелнус
  • нисъстуятилнос
  • нисъстуятилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-със-то-я-тел-ност
членувано не-със-то-я-тел-ност-та
мн.ч. не-със-то-я-тел-нос-ти
членувано не-със-то-я-тел-нос-ти-те
звателна форма