неоснователност

Речник на българския език

неоснова̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (32)

  • неоснователнос
  • неоснователнус
  • неосноватилнос
  • неосноватилнус
  • неоснувателнос
  • неоснувателнус
  • неоснуватилнос
  • неоснуватилнус
  • неуснователнос
  • неуснователнус
  • неусноватилнос
  • неусноватилнус
  • неуснувателнос
  • неуснувателнус
  • неуснуватилнос
  • неуснуватилнус
  • ниоснователнос
  • ниоснователнус
  • ниосноватилнос
  • ниосноватилнус
  • ниоснувателнос
  • ниоснувателнус
  • ниоснуватилнос
  • ниоснуватилнус
  • ниуснователнос
  • ниуснователнус
  • ниусноватилнос
  • ниусноватилнус
  • ниуснувателнос
  • ниуснувателнус
  • ниуснуватилнос
  • ниуснуватилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-ос-но-ва-тел-ност
членувано не-ос-но-ва-тел-ност-та
мн.ч. не-ос-но-ва-тел-нос-ти
членувано не-ос-но-ва-тел-нос-ти-те
звателна форма