провала

Речник на българския език

1. прова̀ла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., обикн. ед.
1. Пропаст, дълбока яма.
2. Прен. Проваляне.
• На провала. — Невъздържано, без ограничения.

Грешни изписвания (3)

  • провалъ
  • прувала
  • прувалъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ва-ла
членувано про-ва-ла-та
мн.ч. про-ва-ли
членувано про-ва-ли-те
звателна форма —

2. провала — ед. ч. непълен член

провала е производна форма на провал (ед. ч. непълен член).

3. провала — бройна форма

провала е производна форма на провал (бройна форма).

Връзки