пропадане

Речник на българския език

пропа̀дане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • пропадани
  • пропадъне
  • пропадъни
  • прупадане
  • прупадани
  • прупадъне
  • прупадъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-па-да-не
членувано про-па-да-не-то
мн.ч. про-па-да-ния
членувано про-па-да-ни-я-та