разочарова̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Чувство на неудовлетвореност, недоволство, предизвикано от несбъднати очаквания. Силно разочарование.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- разочарувание
- разочърование
- разочърувание
- разучарование
- разучарувание
- разучърование
- разучърувание
- ръзочарование
- ръзочарувание
- ръзочърование
- ръзочърувание
- ръзучарование
- ръзучарувание
- ръзучърование
- ръзучърувание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ра-зо-ча-ро-ва-ние | |
|---|---|---|
| членувано | ра-зо-ча-ро-ва-ни-е-то | |
| мн.ч. | ра-зо-ча-ро-ва-ния | |
| членувано | ра-зо-ча-ро-ва-ни-я-та |