възражение

Речник на българския език

възражѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. възражѐния, ср. Довод, мнение против; несъгласие. Има ли възражения? Направих писмено възражение.

Грешни изписвания (3)

  • вазражение
  • вазръжение
  • възръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-ра-же-ние
членувано въз-ра-же-ни-е-то
мн.ч. въз-ра-же-ния
членувано въз-ра-же-ни-я-та