увещание

Речник на българския език

увеща̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. увеща̀ния, ср.
1. Увещаване.
2. Доводи, мотиви за уговаряне, убеждаване. Не ми се слушат твоите увещания.

Грешни изписвания (7)

  • овештание
  • овещание
  • овиштание
  • овищание
  • увештание
  • увиштание
  • увищание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уве-ща-ние
членувано уве-ща-ни-е-то
мн.ч. уве-ща-ния
членувано уве-ща-ни-я-та