кандърдисване

Речник на българския език

кандърдѝсване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • кандардисване
  • кандардисвани
  • кандардисвъне
  • кандардисвъни
  • кандърдисвани
  • кандърдисвъне
  • кандърдисвъни
  • къндардисване
  • къндардисвани
  • къндардисвъне
  • къндардисвъни
  • къндърдисване
  • къндърдисвани
  • къндърдисвъне
  • къндърдисвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-дър-дис-ва-не
членувано кан-дър-дис-ва-не-то
мн.ч. кан-дър-дис-ва-ния
членувано кан-дър-дис-ва-ни-я-та