злополука

Речник на българския език

злополу̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. злополу̀ки, ж. Нещастен случай, в който има човешки жертви или наранявания. Загина при злополука с влак. Производствена злополука.

Грешни изписвания (7)

  • злополукъ
  • злопулука
  • злопулукъ
  • злуполука
  • злуполукъ
  • злупулука
  • злупулукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-по-лу-ка
членувано зло-по-лу-ка-та
мн.ч. зло-по-лу-ки
членувано зло-по-лу-ки-те
звателна форма