инцидѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. инцидѐнти, (два) инцидѐнта, м. Неприятна случка, произшествие. По пътищата често стават тежки инциденти. Пътуването мина без инциденти.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- енцедент
- енцидент
- инцедент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-ци-дент | |
|---|---|---|
| непълен член | ин-ци-ден-та | |
| пълен член | ин-ци-ден-тът | |
| мн.ч. | ин-ци-ден-ти | |
| членувано | ин-ци-ден-ти-те | |
| бройна форма | ин-ци-ден-та | |
| звателна форма | — | |