гибел

Речник на българския език

гѝбел съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

гибелта̀, само ед., ж. Неестествена смърт; унищожение, разрушение, катастрофа, разруха. Всичко отива към гибел.

Грешни изписвания (1)

  • гибил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ги-бел
членувано ги-бел-та
мн.ч. ги-бе-ли
членувано ги-бе-ли-те
звателна форма