разруха

Речник на българския език

разру̀ха съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разрушаване, гибел, упадък, разгром. Тук цари пълна разруха.

Грешни изписвания (3)

  • разрухъ
  • ръзруха
  • ръзрухъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-ру-ха
членувано раз-ру-ха-та
мн.ч. раз-ру-хи
членувано раз-ру-хи-те
звателна форма