разгром

Речник на българския език

разгро̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Пълно поражение; загуба. Претърпявам разгром.

Грешни изписвания (1)

  • ръзгром

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-г-ром
непълен член раз-г-ро-ма
пълен член раз-г-ро-мът
мн.ч. раз-г-ро-ми
членувано раз-г-ро-ми-те
бройна форма раз-г-ро-ма
звателна форма