унищожение

Речник на българския език

унищожѐние — съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. унищожѐния, ср.
1. Само ед. Унищожаване. Подлагам на унищожение.
2. Обикн. мн. Разрушени, съсипани сгради и др.; разсипия, съсипия.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • онештожение
  • онештужение
  • онещожение
  • онещужение
  • оништожение
  • оништужение
  • онищожение
  • онищужение
  • унештожение
  • унештужение
  • унещожение
  • унещужение
  • уништожение
  • уништужение
  • унищужение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уни-що-же-ние
членувано уни-що-же-ни-е-то
мн.ч. уни-що-же-ния
членувано уни-що-же-ни-я-та

Връзки