събаряне

Речник на българския език

съба̀ряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • сабаряне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-ба-ря-не
членувано съ-ба-ря-не-то
мн.ч. съ-ба-ря-ния
членувано съ-ба-ря-ни-я-та