оголване

Речник на българския език

ого̀лване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оголвани
  • оголвъне
  • оголвъни
  • уголване
  • уголвани
  • уголвъне
  • уголвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. огол-ва-не
членувано огол-ва-не-то
мн.ч. огол-ва-ния
членувано огол-ва-ни-я-та