избиване

Речник на българския език

избѝване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езбиване
  • езбивани
  • езбивъне
  • езбивъни
  • избивани
  • избивъне
  • избивъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-би-ва-не
членувано из-би-ва-не-то
мн.ч. из-би-ва-ния
членувано из-би-ва-ни-я-та