анулиране

Речник на българския език

анулѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • анолиране
  • анолирани
  • анолиръне
  • анолиръни
  • анулирани
  • анулиръне
  • анулиръни
  • ънолиране
  • ънолирани
  • ънолиръне
  • ънолиръни
  • ънулиране
  • ънулирани
  • ънулиръне
  • ънулиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ану-ли-ра-не
членувано ану-ли-ра-не-то
мн.ч. ану-ли-ра-ния
членувано ану-ли-ра-ни-я-та