отменяне

Речник на българския език

отмѐняне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • утменяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ме-ня-не
членувано от-ме-ня-не-то
мн.ч. от-ме-ня-ния
членувано от-ме-ня-ни-я-та