изтребване

Речник на българския език

изтребване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • истребване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-т-реб-ва-не
членувано из-т-реб-ва-не-то
мн.ч. из-т-реб-ва-ния
членувано из-т-реб-ва-ни-я-та