неволя

Речник на българския език

нево̀ля съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. нево̀ли, ж. Нещастие, страдание, беда, тежко положение. Живеят в неволя.
По неволя. — Без да искам, против желанието ми.

Грешни изписвания (3)

  • неволъ
  • ниволъ
  • ниволя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-во-ля
членувано не-во-ля-та
мн.ч. не-во-ли
членувано не-во-ли-те
звателна форма