декрет

Речник на българския език

декрѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. декрѐти, (два) декрѐта, м. Постановление или разпоредба на върховната власт.

Грешни изписвания (2)

  • дикрет
  • декред

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дек-рет
непълен член дек-ре-та
пълен член дек-ре-тът
мн.ч. дек-ре-ти
членувано дек-ре-ти-те
бройна форма дек-ре-та
звателна форма