указ

Речник на българския език

у̀каз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. у̀кази, (два) у̀каза, м. Спец.
1. Постановление на върховната държавна власт, което има сила на закон.
2. Постановление на държавния глава по важен за държавата въпрос.

Грешни изписвания (2)

  • укас
  • укъс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. указ
непълен член ука-за
пълен член ука-зът
мн.ч. ука-зи
членувано ука-зи-те
бройна форма ука-за
звателна форма