повеление

Речник на българския език

повеление съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ве-ле-ние
членувано по-ве-ле-ни-е-то
мн.ч. по-ве-ле-ния
членувано по-ве-ле-ни-я-та