императѝв
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. императѝви, (два) императѝва, м.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката — повелително наклонение. Глаголът е в императив.
прил. императѝвен, императѝвна, императѝвно, мн. императѝвни.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката — повелително наклонение. Глаголът е в императив.
прил. императѝвен, императѝвна, императѝвно, мн. императѝвни.
Синоними
- (прил.) заповед, повеление, повеля, предписание, нареждане, постановление, разпореждане, закон, норма, диктат
Грешни изписвания (11)
- емператив
- емперътив
- емпиратив
- емпирътив
- имперътив
- импиратив
- импирътив
- императиф
- имперътиф
- импиратиф
- импирътиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | им-пе-ра-тив | |
|---|---|---|
| непълен член | им-пе-ра-ти-ва | |
| пълен член | им-пе-ра-ти-вът | |
| мн.ч. | им-пе-ра-ти-ви | |
| членувано | им-пе-ра-ти-ви-те | |
| бройна форма | им-пе-ра-ти-ва | |
| звателна форма | — | |