диктат

Речник на българския език

дикта̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Налагане на неравноправни договори от по-силната държава на по-слабата.
2. Прен. Принудително налагане на мнение, схващане.

Грешни изписвания (1)

  • дектат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дик-тат
непълен член дик-та-та
пълен член дик-та-тът
мн.ч. дик-та-ти
членувано дик-та-ти-те
бройна форма дик-та-та
звателна форма