диктуване

Речник на българския език

диктуване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дик-ту-ва-не
членувано дик-ту-ва-не-то
мн.ч. дик-ту-ва-ния
членувано дик-ту-ва-ни-я-та