команда

Речник на българския език

кома̀нда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кома̀нди, ж.
1. Във войската или в спортното обучение — кратка устна заповед по образец. Даде команда “Наляво”. Изпълнявам команда.
2. Кратко устно указание. В суматохата даваше команди на всички страни.
3. Група за извършване на дейност; дружина. Спасителна команда.
прил. кома̀нден, кома̀ндна, кома̀ндно, мн. кома̀ндни.
Пожарна команда. — Специална служба за гасене на пожари.

Грешни изписвания (3)

  • командъ
  • куманда
  • кумандъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ман-да
членувано ко-ман-да-та
мн.ч. ко-ман-ди
членувано ко-ман-ди-те
звателна форма