бригада

Речник на българския език

брига̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. брига̀ди, ж.
1. Спец. В армията — войскова единица от няколко полка. Танкова бригада.
2. Производствена група. Строителна бригада.
3. ист. Група от хора (студенти, ученици, служители), натоварена временно да извършва несвойствена и обикн. неквалифицирана трудова дейност в селското стопанство, строителството или промишлеността без заплащане или срещу минимално заплащане, организирана и контролирана от БКП или ДКМС в периода след Втората световна война до края на 80-те години. Студентска бригада.
прил. брига̀ден, брига̀дна, брига̀дно, мн. брига̀дни. Бригаден генерал.

Грешни изписвания (3)

  • брегада
  • брегадъ
  • бригадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бри-га-да
членувано бри-га-да-та
мн.ч. бри-га-ди
членувано бри-га-ди-те
звателна форма