войска

Речник на българския език

войска̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. войскѝ, ж. Въоръжените сили на една държава или част от тях.
прил. войсковѝ, войскова̀, войсково̀, мн. войсковѝ. Войскови части.

Грешни изписвания (3)

  • войскъ
  • вуйска
  • вуйскъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. войс-ка
членувано войс-ка-та
мн.ч. войс-ки
членувано войс-ки-те
звателна форма