армия

Речник на българския език

а̀рмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. а̀рмии, ж.
1. Въоръжените сили на една държава. Българската армия.
2. Оперативно войсково обединение на няколко корпуса или дивизии. Танкова армия.
3. Прен. Огромна съвкупност от хора с общи интереси и цели.

Грешни изписвания (5)

  • армеа
  • армеъ
  • армея
  • армиа
  • армиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-мия
членувано ар-ми-я-та
мн.ч. ар-мии
членувано ар-ми-и-те
звателна форма