статут

Речник на българския език

стату̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Устав, правилник.
2. Положение, статус.

Грешни изписвания (1)

  • стътут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ста-тут
непълен член ста-ту-та
пълен член ста-ту-тът
мн.ч. ста-ту-ти
членувано ста-ту-ти-те
бройна форма ста-ту-та
звателна форма