злощастие

Речник на българския език

злоща̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. злоща̀стия, ср. Остар. Нещастие, бедствие.

Грешни изписвания (3)

  • злоштастие
  • злуштастие
  • злущастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-щас-тие
членувано зло-щас-ти-е-то
мн.ч. зло-щас-тия
членувано зло-щас-ти-я-та