съпротѝва
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Дейност, насочена срещу друга; противодействие, отпор. Всяка съпротива беше безсмислена.
2. Организирано движение срещу окупатор. Френската съпротива.
1. Дейност, насочена срещу друга; противодействие, отпор. Всяка съпротива беше безсмислена.
2. Организирано движение срещу окупатор. Френската съпротива.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- сапротива
- сапротивъ
- сапрутива
- сапрутивъ
- съпротивъ
- съпрутива
- съпрутивъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съп-ро-ти-ва | |
|---|---|---|
| членувано | съп-ро-ти-ва-та | |
| мн.ч. | съп-ро-ти-ви | |
| членувано | съп-ро-ти-ви-те | |
| звателна форма | — | |