съпротивление

Речник на българския език

съпротивлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съпротивлѐния, ср.
1. Съпротива, противопоставяне.
2. Спец. Във физиката — сила, която намалява големината на електрическия ток в зависимост от големината и материала на проводника.
3. Спец. Във физиката — сила, която намалява движението на едно тяло или го спира.
Вървя по линията на най-малкото съпротивление. — Постъпвам така, че да постигна нещо с възможно най-малко усилие.

Грешни изписвания (7)

  • сапротевление
  • сапротивление
  • сапрутевление
  • сапрутивление
  • съпротевление
  • съпрутевление
  • съпрутивление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ро-тив-ле-ние
членувано съп-ро-тив-ле-ни-е-то
мн.ч. съп-ро-тив-ле-ния
членувано съп-ро-тив-ле-ни-я-та