нежелание

Речник на българския език

нежела̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Липса на желание. Уча с нежелание.

Грешни изписвания (3)

  • нежилание
  • нижелание
  • нижилание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. не-же-ла-ние
членувано не-же-ла-ни-е-то
мн.ч. не-же-ла-ния
членувано не-же-ла-ни-я-та