противопоставяне

Речник на българския език

противопоста̀вяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • протевопоставяне
  • протевопуставяне
  • протевупоставяне
  • протевупуставяне
  • противопуставяне
  • противупоставяне
  • противупуставяне
  • прутевопоставяне
  • прутевопуставяне
  • прутевупоставяне
  • прутевупуставяне
  • прутивопоставяне
  • прутивопуставяне
  • прутивупоставяне
  • прутивупуставяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-во-пос-та-вя-не
членувано про-ти-во-пос-та-вя-не-то
мн.ч. про-ти-во-пос-та-вя-ния
членувано про-ти-во-пос-та-вя-ни-я-та