противодействие

Речник на българския език

противодѐйствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. противодействия, ср. Действие, което е предизвикано от друго и е обратно на него по насоченост, та му пречи (да се развие или да се прояви). Срещам противодействие.

Грешни изписвания (7)

  • протеводействие
  • протевудействие
  • противудействие
  • прутеводействие
  • прутевудействие
  • прутиводействие
  • прутивудействие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-во-дейс-т-вие
членувано про-ти-во-дейс-т-ви-е-то
мн.ч. про-ти-во-дейс-т-вия
членувано про-ти-во-дейс-т-ви-я-та