съпротиви

Речник на българския език

1. съпротиви — мн. ч.

съпротиви е производна форма на съпротива (мн. ч.).

2. съпротиви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съпротиви е производна форма на съпротивя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. съпротиви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съпротиви е производна форма на съпротивя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. съпротиви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съпротиви е производна форма на съпротивя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. съпротиви — повелително наклонение, ед. ч.

съпротиви е производна форма на съпротивя се (повелително наклонение, ед. ч.).