брѐме
—
съществително име, среден род
(тип 69)
Значение
мн. брѐмета, ср.
1. Само ед. Дълг, задължение, което се изживява като тежест.
2. Остар. Товар, който може да се носи наведнъж от човек или животно.
1. Само ед. Дълг, задължение, което се изживява като тежест.
2. Остар. Товар, който може да се носи наведнъж от човек или животно.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- бреми
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бре-ме | |
|---|---|---|
| членувано | бре-ме-то | |
| мн.ч. | бре-ме-на | |
| членувано | бре-ме-на-та |